Семеен кодекс
СЕМЕЙНО ПРАВО
Развод по взаимно съгласие / Брачни договори / съдействие при избор на режим на имуществени отношения между съпрузи / бракоразводен процес / издръжка / осиновяване / дела за поставяне под запрещение
Предметът на българското семейно право е посочен в чл.1 от Семейния кодекс. В тази разпоредба е казано, че семейното право урежда отношенията между гражданите, основани на брак, родство и осиновяване. Въпреки че не е изрично посочено, в предмета на българското семейно право са включени и т. нар. настойничество и попечителство върху непълнолетните лица и поставените под запрещение такива, като спрямо последните тези отношения не са основани на брак, родство или осиновяване, а са правоотношения създадени с акт на административен орган (органа по настойничество и попечителство).
В кантората се предлагат следните адвокатски услуги в сферата на семейното право:
– представителство и защита пред съд при бракоразводни дела / бракоразводен процес;
– представителство и защита пред съд при унищожаване на брака;
– образуване и представителство в процеса при развод по взаимно съгласие;
– уреждане на имуществените отношения между съпрузите, в това число подготовка и съдействие при сключване на брачни и предбрачни договори;
– представителство и защита пред съд във връзка с установяване на произход на дете;
– съдействие в производство по осиновяване;
– представителство и защита пред съд при уреждане на родителски права и задължения;
– представителство и защита пред съд при ограничаване и лишаване от родителски права, както и определяне на дължима издръжка;
– представителство и съдействие в производства по учредяване на настойничество или попечителство;
– дела за поставяне под запращение;
– съдействие за уреждане на имуществените отношения след прекратяване на брака;
– дела за последващо увеличаване на издръжка, поради промяна в обстоятелствата, при които е била била присъдена първоначално;
– представителство и съдействие в производства по оспорване на бащинство от бащата (в срок до 1 г. от раждането на детето, съответно от датата, на която е узнал за разждането му); от майката (в срок до 1 г. от раждането) и от детето в периода от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.